През последните часове, стоя на една хотелска тераса, в един от най-красивите съвременни градове в света – Милано, мислейки само върху едно – Защо все на мен? И този път вместо да „стискам” зъби, реших да напиша нещо за това, което се случи снощи след полунощ. Става дума за новата ми песен с Борис Солтарийски, която се появи недовършена в интернет, незнайно как…

И понеже в последните години ми дойде до гуша от помията, която се излива всекидневно върху мен, реших да нипаша и аз нещо от сърцето си. Мястото от което тръгва всичко свързано с музиката, която правя и с вас, хората, обичащи ме истински.

Днес е време да ви кажа какво мисля за онези, чиято една единствена цел е да хвърлят кал въхру мен: „Аз незнам кои сте, но ви признавам едно – чрез подмолните си и унизителни методи опитахте да сбъднете мечтите си. Но знайте, че всеки път, когато ме въвличате в нечистите си игри аз ставам по-силна, работя повече, спя по-малко и се превръщам в истински войник! Но не, уважаеми дами и господа, които така силно желаете Андреа да липсва от мизикалната карта на България, не, не успяхте да ме сломите!”

А на вас, моите страхотни фенове, мога да ви кажа само едно – много скоро ще имате завършена тази песен. Вие го заслужавате и ако можех бих пускала всяка сутрин по една нова песен, за да кажа колко много ви обичам… Благодаря, че ви има и всеки ден ми показвате, че съм избрала правилния път, и че независимо колко голяма е цената, която плащам всеки път, когато се случва нещо подобно, тя си заслужава.

Обичам ви !